София между нова власт в Белград и запазване на старата в Анкара

22 Ноември, 2026 16:07, обновена 22 Ноември, 2026 16:13 298 1

  • българия-
  • сърбия-
  • турция-
  • власт-
  • политика

За нас остава да сме активни наблюдатели на съседите ни и в западна посока, и в югоизточна. И да си правим целесъобразни изводи.

София между нова власт в Белград и запазване на старата в Анкара - 1
Снимка: en.yenisafak.com
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Когато държавата ни се намира между нова власт в Белград, която обявява, че прекратява доставките на 155 млм артилерийски боеприпаси за Украйна през Чехия, замразява военно-техническо сътрудничество с Израел заради Газа и издига лозунги “Косово е Сърбия” и 90-милионна съседка, която осъжда бивш кмет на Истанбул, Имамоолу, на над 2 години затвор за “предполагаеми нередности” и приема в редиците на управляващата Партия на справедливостта и развитието, ПСР, кмет на Измир, Тугай, избран от листата на опозиционната НРП, народно-републиканска партия, знаем ли как да се реагира и дали трябва?

Ердоган лично закача значка на Тугай за “политическия трансфер”, защото НРП 24 години печели изборите за местна власт в Измир, а сега без избори управляващата ПСР си осигурява контрол върху този милионен град. Обявява се нова ера за Измир и “ще отстраним всеки, който ни се изпречи на пътя”. Дали мирише на извънредни избори или е просто послание заради разследванията във връзка с големия скандал в Турция свързан с фондове на капиталовите пазари? Струва си да сме поне информирани, защото това са процеси,които разтърсват съседи и са от значение за предвидимост в отношенията ни. Каквото и друго да се внушава или да ни занимават с дребнотемия.

Още на 19 ноември “Блумберг” написа, че “скандалът с фондовете стува много гласове на ПСР”. Търсят се начини за ограничаване на политическите последици. Защото са ликвидирани 131 инвестиционни фонда, има дупка от 20 млрд дол. И 455 хил инвеститори са без достъп до спестяванията си. Разтърсена е финансовата архитектура на Турция.Това надхвърля локалните финансови трусове от края на 90-те години. Валят оставки в банковия и борсовия надзор. Административните обяснения не работят. Получило се е на практика класическа пазарна манипулация, която е оставила близо половин милион инвеститори, дребни и средни, без възможност да ползват сметките си. Цените се сриват “вертикално”, а портфейлите “се оказаха пълни с неликвидни хартии без покритие”.

Управляващите обикновено бранят кадрите си, но сега се налага задържане на повече от 120 души, защото граждани и опозиция заедно са в период на гняв и обвинения за непрофесионализъм и корупция. Разраства се вътрешното напрежение сред самите управляващи в ПСР. Демонстрациите на безнаказаност сред ПСР се опровергават с арести на приближени дори до Ердоган. Като ареста на зам.председател на ПСР, Фатма Кая, високопоставени служители на Истанбулската фондова борса, Агенцията за банково регулиране и надзор и др. За да се внуши на разгневените, че в държавата няма недосегаеми лица и няма съобразяване с партийни листи. Но тези процеси стават в среда на макроикономическа нестабилност.

Прогнозите са за намаляване на растежа на БВП за тази и следващата година. Говори се за хронично обедняване, скъпи кредити, падаща турска лира, проблеми в износа, замразени оборотни средства и т.н. Ердоган звучи отбранително.Дори когато призовава младите турци да не губят надежда при сериозни дефицити в демокрацията, сигурността за бъдещето и реализацията им, проблеми в образованието и т.н. Дори привличането на кметове от опозицията в редиците на неговата партия, заради спиране на съдебни процеси срещу тях, определено не върши работа на този етап.

И тук се откроява отчетливо засилване на гласа на опозицията, особено на Новата партия, която вече е отделена от НРП. Не без активното съдействие на Ердоган чрез съдебни решения в полза на бившия лидер на партията Калъчдароолу. Удобен конкурент на Ердоган при избори за президент на страната. За някои изненадващо, но октомврийските социологически проучвания показват, че Новата партия с лидер Йозел вече заема първо място в предпочитанията на турските граждани с 30.29% подкрепа при предстоящи избори. ПСР е с 28.21%. Посочени са 23% нерешителни гласове.

Разлика от 2.08% не е фатална за управляващите, но е сигнал, че опозицията набира мощ. Особено на фона на фондовата криза. Йозел казва, че “правителството се е отклонило от пътя на демокрацията” и че правителството е изправено пред два съществени проблема - икономиката и правосъдието. Единият удушавал народа, а другият съвестта му. Иска се промяна и то веднага. Защото икономическата криза продължавала с години и вече не можело да се предотврати. Инвестициите в производството били в застой, икономиката се борела в спирала от лихвени проценти, а скандалът с фондовете е добавил масло в огъня.Гладът и бедността непрекъснато растели, а нарастващата дефлация не можела да се спре.

Йозел казва, че “хората с ниски доходи, работниците, работещите на заплати и пенсионерите не могат да свържат двата края”. Влошавало се разпределението на доходите. “Малцинство живее в лукс, милиони не могат да си осигурят хляба” е допълнението. Звучи познато. Стигнало се до момент, в който Турският статистически институт не успявал да изопачи числата. И се припомня стара китайска поговорка “Кратките думи са хубави, но никога не могат да заменят горчивата истина”. А тя явно наистина прави богатите по-богати, а бедните още по-бедни. Турският народ не заслужавал това. Така се говори като си опозиция, но проблемите определено тревожат.

Правосъдието, подобно на икономиката, също било в разгара на голяма криза. Отслабвала се държавата. Съдилищата били превърнати в инстументи за потискане на съперниците на управляващите. Загубили били своята независимост.Нямало правна сигурност. Репресии разширявали спиралата на мълчанието. Новата партия трябвало да отвори нов хоризонт, да култивира нова надежда, да накара обществото да почувства, че има алтернатива, да се срещне с хората и да ги прегърне.

В същото време “Блумберг”, който написа, че “борсовият скандал се е превърнал в стратегически проблем за Ердоган, защото засяга лица от управляващата партия на високи нива” убедено твърди, че в Анкара растат слухове, че президентът на Турция ще предприеме радикално пренареждане - мащабна смяна на кабинета и свикване на предсрочни парламентарни и президентски избори. Редовният вот е през април 2028г. Ако Ердоган иска нов мандат, а няма право на такъв по конституция, защото два пъти е избиран, ще трябва да предприеме гласуване в Меджлиса /парламента/ на решение за предсрочни избори с квалифицирано мнозинство от 3/5-ти т.е. минимум 360 гласа от 600 депутати.

Няма ги самостоятелно, включително и с гласовете на коалиционния партньор ПНД, партия на националистическото действие, с лидер Бахчели. Явно ще се разчита или на разцепление в парламентарните групи, или на сделка с опозицията. Тези механизми Ердоган е доказал, че ги владее до съвършенство. Но и да се ходи на извънредни избори в разгара на 31% инфлация, високи лихви и фондова криза си е риск. Риск е и ако се чака до 2028г, защото нищо не гарантира, че вътрешнопартийни скандали и нови кризи няма да доведат до разпад на изграждания повече от 20 години модел на управление.

Сигурно и затова се говори, а в “Блумберг” го намекват, че в Анкара растат гласове за “контролирано предаване на щафетата в рамките на самите управляващи”. Вода в мелницата на Хакан Фидан, външният министър. И бивш шеф на МИТ, спецслужбите, в рамките на 13 години.Няма спор, че е консенсусна фигура, която е водила политиката и действията на Турция в Сирия, Либия, Кавказ и умее да разговаря на ниво и с Вашингтон, Москва, Брюксел, че и с Техеран, и Залива. Не се е забърквал във финансови далавери, както се казва на Балканите и няма отношение към фондовата криза. Верен на Ердоган до момента, но без неговата харизма да омайва площадите. Не умее да пее на привържениците си. А дали може да овладее изборните практики и партийните дела е въпрос за бъдещето.

Засега съдейства вътрешните проблеми да се замъгляват с дейност зад граница. Например с отношенията с Израел заради Газа. Това е кауза, която турските граждани подкрепят и разбират. А дали външнополитическата реторика ще компенсира вътрешните проблеми и празните кошници, скоро ще се види. Въпрос на време и решение на Ердоган дали ще има предсрочни избори. Засега има фондова криза и недоволни граждани. Ердоган с такива проблеми се е справял.

За нас остава да сме активни наблюдатели на съседите ни и в западна посока, и в югоизточна. И да си правим целесъобразни изводи.


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 3 от 2 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА